Полезна информация
Преди да закупите може би е добре да знаете точно какъв вид плочка ви трябва? На пазара се предлагат три основни вида : фаянс, теракота и гранитогрес.
Фаянс
Фаянсът е стенна плочка за употреба на закрито, която не е препорачително да слагате на пода. Формата е почти винаги правоъгълна, а размерите са най-различни. Новите тенденции на пазара са все по-големи и по-големи плочки. В цветовата гама разнообразието на фаянсовите плочки е най-голямо, а повърхността им може да бъде гланцирана или матирана.
Коя повърхност е по-правилният избор е тема, по която може да се спори. Според някои хора матираната повърхност се цапа по-малко, а по гланца остават повече следи. От друга страна гланца има отражение и придава по-голям обем на помещението. Относно цвета имайте в предвид, че на по-тъмните плочки повече личат следите от сапунена пяна и варовита вода.
Теракота
Теракотата е подова плочка, основата на която е направена предимно от различни видове глина, което прави структурата й с по-голяма водопоглъщаемост. Ако теракотата се положи на открито е възможно в нея да проникне вода, която след замръзване може да напука плочката.
За това тя е напълно неподходяща за поставяне на открито. Предимството на теракотата е, че тя отделя по-бавно топлина, т.е. държи по-топло. В повечето случаи плочките са с квадратна форма, а размерите им са много. Все по-рядко се намират малки плочки например с размер 20х20.
Гранитогрес
Гранитогресът е много здрав материал, направен от бяла глина, фелдшпат (използва се за производството на порцелан) и кварц. Има два вида гранитогрес – еднороден или с глазура. Еднородният е еднакъв в цялата си дълбочина, може да бъде полиран,матиран или с релефна повърхност.
Предимството на еднородния гранитогрес е, че има по-голяма износоустойчивост. Гранитогресът тип есмалтато има бяла основа и покритие глазура. Гранитогресите имат ниска водопоглъщателна способност, устойчиви са на замръзване и на големи температурни амплитуди.
При закупуване обърнете внимание на:
Ф У Г И Р А Н Е
Моля обърнете специално внимание на този раздел!
Фугирането е може би най-подценявания процес при монтажа на плочките.
Фуга от 2 мм е силно препорачителна за домашна и неспициализирана употреба на закрито,
има редки случаи на лепене без фуга които няма да засягаме тук.
За външно фугирана ширината на фугата трябва да бъде дори още по-голяма.
За по-големи площи се полага и деформационна фуга !
Полагането на плочките без никаква фуга не оставя място за температурни деформации ,вибрации, улягане и т.н.
Противно на мнението на повечето хора, лепилото и гърба на плочките, особено теракотите и фаянса,
не са водоустойчиви и поглъщат влага.Точно това е основната функция на фугирането да запечата
и хидроизолира помещението. Т.е. полагането на плочки без фуга е меко казано- силно непрепорачително и
на Ваша отговорност! Има технологично време за изсъхване на лепилото което също трябва да се спазва.
Прибързаното фугиране води до запечатване на влага и в най-добрия случаи до появата на петна по плочките.
Подобно нещо се получава и при минимална фуга, самата фугираща смес не може да проникне хубаво между плочките
и се получава повърхностно фугиране. Разходната норма: при 1 мм фуга е около 7кв.м на 1 кг. ; при 2мм е около 5кг.
И З Т Р И В А Е М О С Т
В зависимост от това на какво натоварване ще бъдат подложени плочките, които купувате, трябва да се съобразите с техния “Клас на изтриваемост”, който се използва предимно при подовите плочки, тъй като те са подложени на по-високи натоварвания. Скалата, по която предимно се измерва изтриваемостта на плочката, се нарича PEI ( Porcelain Enamel Institute ). Състои от 6 нива на износоустойчивост, на които съответстват различните видове глазури и покрития.
PEI 0 Негодни за ползване;
PEI 1 Непешеходен трафик – стенни плочки и облицовъчни плочки;
PEI 2 Слаб пешеходен трафик без абразивни частици – плочки за мокри помещения, подове за баня;
PEI 3 Среден пешеходен трафик – кухни, трапезарии, коридори и др.;
PEI 4 Умерено тежък трафик – коридори в жилищни сгради, магазини и др.;
PEI 5 Силно натоварен тежък трафик – магазини, обществени сгради, улици, метростанции и др.;
Измерването става посредством уред, който върти сачми в кръг така, че да може те да надраскат повърхността на плочката. Нивата на износоустойчивост се определят по направените обороти на сачмите върху плочката. Според броя на оборотите се определя и класът, като приблизителният брой на оборотите е следният:
PEI 0 – до 100 оборота.
PEI 1 – 100 до 150 оборота.
PEI 2 – 150 до 600 оборота.
PEI 3 – 600 до 1500 оборота.
PEI 4 – 2100 до 12000
PEI 5 – над 12 000
П А Р Т И Д И П Р И П Л О Ч К И Т Е
Всички плочки се произвеждат на партиди, т.е. от един модел се произвежда определено количество, след неговото изчерпване моделът отново се пуска в производство, но вече е друга партида. Всяка от партидите се отличава една от друга по следното:
– разнотоние – разлика в нюанса. Разликата в цвета между партидите е допустима.
Нюансът при плочките се обозначава върху кашона с букви или цифри.
– калибри – разлика в размерите. При различните калибри има отклонение в крайния размер на плочката до няколко милиметра. Калибрите се обозначават върху кашона.
К О Л И Ч Е С Т В О
Винаги купувайте количествата наведнъж. При докупуване на плочки може да се окаже, че плочките от Вашата партида са свършили и довзетото количество може да се различава по нюанс и калибър. Взимайте с около 10% – 15% повече от предвиденото.
Това се прави с цел, ако при поставянето се получи непредвиден брак, да имате от същaта партида плочки за подмяна. По-добре е да ви останат и след ремонта така, че след години, ако се наложи, да имате от същиите, за да ги подмените.
П Р Е В О З
Имайте в предвид, че за една средностатистическа баня в България ви трябват от 20 кв. м. до 25 кв. м., което е от 400 кг до 500 кг.
Правилното поставяне на плочки
Лепило за плочки - видове и предназначение
В много голям процент от случаите причината за напукването не е в самите плочки, а в материалите, с които са поставяни. Поради достъпния и лесен начин на производство на пазара има много голямо предлагане на лепила. Основна съставка в лепилото за плочки е циментът. Когато циментът надхвърля допустимите норми, сместа става по- “силна”. Преди да се появят лепилата, плочките се лепяха само с цимент. Преди лепенето с цимент плочките се киснат във вода около 24 часа. Напояването на плочката с вода спомага за по-бавното засъхване на цимента, което от своя страна предпазва плочките от напукване. Високото съдържание на цимент в разтворите обикновено води до напукване, това най-вече касае фаянсовите плочки за баня. Независимо дали ще бъде испански фаянс, италиански фаянс или български, всичко опира до лепилото. В съвременните лепила има добавки, които задържат водата в разтвора и спомагат за по-бавното засъхване. Завишено съдържание на цимент в лепилото може да се получи при производството на продукта – прави се с цел “икономия на средства”. Друг начин, който е познат – добавяне на цимент от страна на майстора – прави се с цел “икономия на средства” и “разтворът не се свилича по стената”. Затова използвайте лепила за плочки, които са утвърдени на пазара (лепила Ceresit, Mapei, Marisan, Weber и други).
Ето значението на някои маркировки и особености, които са важни да знаем, когато купуваме лепило за плочки.
C1 – Лепило за плочки на циментова основа;
C2 – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики;
C1T – Лепило за плочки на циментова основа без свличане;
C1E – Лепило за плочки на циментова основа с по-голямо отворено време за работа;
C1F – Лепило за плочки на циментова основа за по-бързо втвърдяване;
C1TE – Лепило за плочки на циментова основа без свличане и с по-голямо отворено време за работа;
C1FT – Лепило за плочки на циментова основа, бързовтвърдяващо се, без свличане;
C1FE – Лепило за плочки на циментова основа, бързовтърдяващо се, с по-голямо отворено време за работа;
C2T – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики , без свличане;
C2E – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа;
C2F – Лепило за плочки на циментова основа – бързовтвърдяващо се;
C2TЕ – Лепило за плочки на циментова основа, подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа, против свличане;
C2FT – Лепило за плочки на циментова основа , бързо втвърдяване, подобрени характеристики, устйчивост на свличане;
Често допускана грешка е да се използват едни и същи класове лепила за различни видове плочки, пространства, основи, темепературни влияния и др. Най-погрешно е да се използва циментово лепило за полагане на гранитогрес на открито. Тъй като структурата на гранитогреса се доближава до порцелана, при него трябва да се използват флексови лепила с повече химически добавки (например Cerеsit CM16, Cerеsit CM17, Adesilex P7, Adesilex P9, Weber Flex, Teraflex Extraflex, Teraflex Superflex и др.). При стенните и теракотни плочки е допустимо използването на лепила с по-високо съдържание на цимент, тъй като слепването става като сместа попива в самата плочка. При гранитогреса това е невъзможно, тъй като неговата водопоглъщаемост е почти 0%. Винаги ще се намери някой майстор за фаянс и теракота, който да каже :” Е, колко плочки съм налепил, нито една не се е разлепила”. Да, но особено на открити места има плочки, които „хлопат”, защото са се разлепили от температурните разлики.