Преди да закупите може би е добре да знаете точно какъв вид плочка ви трябва? На пазара се предлагат три основни вида : фаянс, теракота и гранитогрес.
Фаянсът е стенна плочка за употреба на закрито, която не е препорачително да слагате на пода. Формата е почти винаги правоъгълна, а размерите са най-различни. Новите тенденции на пазара са все по-големи и по-големи плочки. В цветовата гама разнообразието на фаянсовите плочки е най-голямо, а повърхността им може да бъде гланцирана или матирана.
Коя повърхност е по-правилният избор е тема, по която може да се спори. Според някои хора матираната повърхност се цапа по-малко, а по гланца остават повече следи. От друга страна гланца има отражение и придава по-голям обем на помещението. Относно цвета имайте в предвид, че на по-тъмните плочки повече личат следите от сапунена пяна и варовита вода.
Теракотата е подова плочка, основата на която е направена предимно от различни видове глина, което прави структурата й с по-голяма водопоглъщаемост. Ако теракотата се положи на открито е възможно в нея да проникне вода, която след замръзване може да напука плочката.
За това тя е напълно неподходяща за поставяне на открито. Предимството на теракотата е, че тя отделя по-бавно топлина, т.е. държи по-топло. В повечето случаи плочките са с квадратна форма, а размерите им са много. Все по-рядко се намират малки плочки например с размер 20х20.
Гранитогресът е много здрав материал, направен от бяла глина, фелдшпат (използва се за производството на порцелан) и кварц. Има два вида гранитогрес – еднороден или с глазура. Еднородният е еднакъв в цялата си дълбочина, може да бъде полиран,матиран или с релефна повърхност.
Предимството на еднородния гранитогрес е, че има по-голяма износоустойчивост. Гранитогресът тип есмалтато има бяла основа и покритие глазура. Гранитогресите имат ниска водопоглъщателна способност, устойчиви са на замръзване и на големи температурни амплитуди.
Моля обърнете специално внимание на този раздел!
Фугирането е може би най-подценявания процес при монтажа на плочките.
Фуга от 2 мм е силно препорачителна за домашна и неспициализирана употреба на закрито,
има редки случаи на лепене без фуга които няма да засягаме тук.
За външно фугирана ширината на фугата трябва да бъде дори още по-голяма.
За по-големи площи се полага и деформационна фуга !
Полагането на плочките без никаква фуга не оставя място за температурни деформации ,вибрации, улягане и т.н.
Противно на мнението на повечето хора, лепилото и гърба на плочките, особено теракотите и фаянса,
не са водоустойчиви и поглъщат влага.Точно това е основната функция на фугирането да запечата
и хидроизолира помещението. Т.е. полагането на плочки без фуга е меко казано- силно непрепорачително и
на Ваша отговорност! Има технологично време за изсъхване на лепилото което също трябва да се спазва.
Прибързаното фугиране води до запечатване на влага и в най-добрия случаи до появата на петна по плочките.
Подобно нещо се получава и при минимална фуга, самата фугираща смес не може да проникне хубаво между плочките
и се получава повърхностно фугиране. Разходната норма: при 1 мм фуга е около 7 кв.м на 1 кг. ; при 2 мм е около 5 кв.м.
В зависимост от това на какво натоварване ще бъдат подложени плочките, които купувате, трябва да се съобразите с техния “Клас на изтриваемост”, който се използва предимно при подовите плочки, тъй като те са подложени на по-високи натоварвания. Скалата, по която предимно се измерва изтриваемостта на плочката, се нарича PEI ( Porcelain Enamel Institute ). Състои от 6 нива на износоустойчивост, на които съответстват различните видове глазури и покрития.
PEI 0 Негодни за ползване;
PEI 1 Непешеходен трафик – стенни плочки и облицовъчни плочки;
PEI 2 Слаб пешеходен трафик без абразивни частици – плочки за мокри помещения, подове за баня;
PEI 3 Среден пешеходен трафик – кухни, трапезарии, коридори и др.;
PEI 4 Умерено тежък трафик – коридори в жилищни сгради, магазини и др.;
PEI 5 Силно натоварен тежък трафик – магазини, обществени сгради, улици, метростанции и др.;
Измерването става посредством уред, който върти сачми в кръг така, че да може те да надраскат повърхността на плочката. Нивата на износоустойчивост се определят по направените обороти на сачмите върху плочката. Според броя на оборотите се определя и класът, като приблизителният брой на оборотите е следният:
PEI 0 – до 100 оборота.
PEI 1 – 100 до 150 оборота.
PEI 2 – 150 до 600 оборота.
PEI 3 – 600 до 1500 оборота.
PEI 4 – 2100 до 12000
PEI 5 – над 12 000
Всички плочки се произвеждат на партиди, т.е. от един модел се произвежда определено количество, след неговото изчерпване моделът отново се пуска в производство, но вече е друга партида. Всяка от партидите се отличава една от друга по следното:
– разнотоние – разлика в нюанса. Разликата в цвета между партидите е допустима.
Нюансът при плочките се обозначава върху кашона с букви или цифри.
– калибри – разлика в размерите. При различните калибри има отклонение в крайния размер на плочката до няколко милиметра. Калибрите се обозначават върху кашона.
Винаги купувайте количествата наведнъж. При докупуване на плочки може да се окаже, че плочките от Вашата партида са свършили и довзетото количество може да се различава по нюанс и калибър. Взимайте с около 10% – 15% повече от предвиденото.
Това се прави с цел, ако при поставянето се получи непредвиден брак, да имате от същaта партида плочки за подмяна. По-добре е да ви останат и след ремонта така, че след години, ако се наложи, да имате от същиите, за да ги подмените.
Имайте в предвид, че за една средностатистическа баня в България ви трябват от 20 кв. м. до 25 кв. м., което е от 400 кг до 500 кг.
В много голям процент от случаите причината за напукването не е в самите плочки, а в материалите, с които са поставяни. Поради достъпния и лесен начин на производство на пазара има много голямо предлагане на лепила. Основна съставка в лепилото за плочки е циментът. Когато циментът надхвърля допустимите норми, сместа става по- “силна”. Преди да се появят лепилата, плочките се лепяха само с цимент. Преди лепенето с цимент плочките се киснат във вода около 24 часа. Напояването на плочката с вода спомага за по-бавното засъхване на цимента, което от своя страна предпазва плочките от напукване. Високото съдържание на цимент в разтворите обикновено води до напукване, това най-вече касае фаянсовите плочки за баня. Независимо дали ще бъде испански фаянс, италиански фаянс или български, всичко опира до лепилото. В съвременните лепила има добавки, които задържат водата в разтвора и спомагат за по-бавното засъхване. Завишено съдържание на цимент в лепилото може да се получи при производството на продукта – прави се с цел “икономия на средства”. Друг начин, който е познат – добавяне на цимент от страна на майстора – прави се с цел “икономия на средства” и “разтворът не се свилича по стената”. Затова използвайте лепила за плочки, които са утвърдени на пазара (лепила Ceresit, Mapei, Marisan, Weber и други).
Ето значението на някои маркировки и особености, които са важни да знаем, когато купуваме лепило за плочки.
C1 – Лепило за плочки на циментова основа;
C2 – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики;
C1T – Лепило за плочки на циментова основа без свличане;
C1E – Лепило за плочки на циментова основа с по-голямо отворено време за работа;
C1F – Лепило за плочки на циментова основа за по-бързо втвърдяване;
C1TE – Лепило за плочки на циментова основа без свличане и с по-голямо отворено време за работа;
C1FT – Лепило за плочки на циментова основа, бързовтвърдяващо се, без свличане;
C1FE – Лепило за плочки на циментова основа, бързовтърдяващо се, с по-голямо отворено време за работа;
C2T – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики , без свличане;
C2E – Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа;
C2F – Лепило за плочки на циментова основа – бързовтвърдяващо се;
C2TЕ – Лепило за плочки на циментова основа, подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа, против свличане;
C2FT – Лепило за плочки на циментова основа , бързо втвърдяване, подобрени характеристики, устйчивост на свличане;
Често допускана грешка е да се използват едни и същи класове лепила за различни видове плочки, пространства, основи, темепературни влияния и др. Най-погрешно е да се използва циментово лепило за полагане на гранитогрес на открито. Тъй като структурата на гранитогреса се доближава до порцелана, при него трябва да се използват флексови лепила с повече химически добавки (например Cerеsit CM16, Cerеsit CM17, Adesilex P7, Adesilex P9, Weber Flex, Teraflex Extraflex, Teraflex Superflex и др.). При стенните и теракотни плочки е допустимо използването на лепила с по-високо съдържание на цимент, тъй като слепването става като сместа попива в самата плочка. При гранитогреса това е невъзможно, тъй като неговата водопоглъщаемост е почти 0%. Винаги ще се намери някой майстор за фаянс и теракота, който да каже :” Е, колко плочки съм налепил, нито една не се е разлепила”. Да, но особено на открити места има плочки, които „хлопат”, защото са се разлепили от температурните разлики.
